Анатолий Карпов

Анатолий Евгениевич Карпов е роден на 23 май 1951 г. в Златоуст, Съветски съюз (днешна Русия). Той започва да играе шах на 4-годишна възраст и показва невероятен талант още от ранно детство. На 12 години е приет в прочутата школа на Михаил Ботвиник, който първоначално се съмнява в способностите му, но по-късно признава, че Карпов има изключителен шахматен ум. През 1969 г. Карпов печели Световното първенство за юноши, а същата година става гросмайстор. Това бележи началото на неговия стремителен възход в световния шахмат.

През 1975 г. Карпов става 12-ият световен шампион, след като Боби Фишер отказва да защитава титлата си. Въпреки че не печели титлата в директен мач, Карпов бързо доказва, че е достоен шампион, като доминира в шахматния свят през следващите години. Той защитава титлата си успешно срещу Виктор Корчной два пъти: през 1978 г. (Багио, Филипини) и 1981 г. (Мерано, Италия). Двубоите му с Корчной са сред най-напрегнатите в шахматната история, изпълнени с политическо напрежение по време на Студената война.

През 1984 г. започва епичният му сблъсък с младия Гари Каспаров за световната титла. Мачът, игран в Москва, продължава пет месеца (!), но е прекратен при резултат 5:3 за Карпов без официален победител. През 1985 г. Каспаров побеждава Карпов и му отнема титлата, с което започва едно от най-великите съперничества в шахмата. Карпов прави няколко опита да си върне короната, но не успява. Все пак той остава сред най-добрите шахматисти в света през следващите години.

След като губи световното първенство, Карпов остава активен и печели няколко ФИДЕ световни титли през 90-те години. Той триумфира през 1993, 1996 и 1998 г., когато ФИДЕ организира отделно първенство, след като Каспаров се отделя, създавайки Професионалната шахматна асоциация. През 1999 г. Карпов отказва да защитава титлата си срещу младия Вишванатан Ананд, което бележи края на активната му кариера като топ състезател.